Често на супер високочестотните снимки слънчевите изригвания приличат на ръка с

...
Често на супер високочестотните снимки слънчевите изригвания приличат на ръка с
Коментари Харесай

Ето защо слънчевите изригвания имат странни тъмни „пръсти“

Често на супер високочестотните снимки слънчевите изригвания наподобяват на ръка с няколко тънки струи, разпростряли се от вътрешната страна на открито. На видео нещата наподобяват таман противоположното – тъмни „ пръсти “ като че ли се насочват към самата звезда. Сега астрономи считат, че имат пояснение на тези тъмно изглеждащи обекти. Според тях те са артикул на размесването на течности с друга компактност.

Тези „ пръсти “ са открити за първи път през 1999 година, когато ултравиолетовите и меките рентгенови изображения на Слънцето стават вероятни. Чак 23 години по-късно учените съумяват да ги обяснят. Техните открития са оповестени в Nature Astronomy .

Още в мига, в който ги виждат, учените построяват своя догадка. Преди да настъпи слънчевото изригване, магнитното поле на звездата се разстройва и кондензира. Докато то се „ конфигурира “ отначало, се освобождава сила и по този начин се появяват и самите слънчеви изригвания.

„ Представете си, че опъвате ластик и го срязвате в средата – той е уплашен и обтегнат, надлежно ще се върне внезапно обратно – споделя доктор Кати Рийвс от центъра по астрофизика „ Харвард-Смитсониън “.

Обяснението звучи правдоподобно, нали? „ Повторното магнитно свързване е повсеместен развой, който зарежда избухливите събития, отделящи сила. “ Астрономите считат, че нещо сходно, само че в надалеч по-могъщ мащаб, е отговорно за новооткрития обект, който създава радио талази съвсем като ослепителен пулсар, само че с по-бавна скорост. Наблюденията обаче не пасват на теорията – вместо да падат бързо към Слънцето, тези пръсти се навиват постепенно надолу.

Огромното количество данни, събрани от Solar Dynamics Observatory, която фотографира слънцето на всеки 12 секунди в седем разнообразни дължини на вълната, разрешават на учените да разплетат мистерията.

„ В тези тъмни и наподобяващи на пръсти празнини в действителност няма плазма. Там плътността е доста по-ниска, в сравнение с в обкръжаващата ги плазма “, изяснява Рийвс. Знаем какво се случва, когато се опитаме да смесим течности с друга компактност – да вземем за пример олио и оцет. Колкото и да се стараем да ги комбинираме, двете рано или късно се разделят, само че този развой може да бъде муден.

Според експертите този развой е подобен с „ образуването на сходни структури в останките на свръхнови “.

Източник: IFLScience

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР